Върнах се в алтернативния си северен живот и се опитвам да свикна. Вече свикнах с малко закъснение да натискам копчетата по светофарите и автобусите, пуснах си Спотифай и се наслаждавам на Eels . Събират се облаци и плановете ми за музика и кино на открито може да се провалят. Не си намирам мястото. Мъчно ми е. Празни дни и големи празни пукнатини вътре мен. Искам да си ги запълня, да си върна, да се върна, да не съм сама.

Швеция е тиха през лятото. Топла, мека и прозрачна. Слънцето не изгаря, а гали, пропива се в теб и извиква аромата на море, събиран с месеци. Зелена и люлееща те в прегръдките си трева, време за четене, време за писане, време да се влюбиш и натъжиш.