Куфарният ми живот

Живея живот в куфар вече месец. Пътувам от едно място на друго, прегръщам някакви хора с разтуптяно сърце и след броени минути им казвам довиждане, до следващия път, пак нямахме много време. На тялото му е топло и уютно, но мислите нямат покой, все летят напред, към следващата раздяла и ми тежи това очакване за сбогом. Изморявам се и спирам да чувствам, ставам като робот. Казвам си, догодина без толкова тежка програма за ваканцията, само спокойствие и срещи с любими хора, но знам, че никога не ми се получава, че искам твърде много от този живот всяка една минутка от него. Поне имах много време за четене. Излегната на тревата зад бунгалото в Крапец, на пустия плаж край морето, само вълните, небето, вятърът и думите. Върнах се към стари страсти и потънах в нови истории. Все на български, поглъщам всяка буквичка и звук и пак идва това чувство на безсилие, че не мога да задържа дори езика си близо до мен. Скоро вече няма да се изгубвам в приказките и напевните мелодии, пак ще се възпитам в една другост, станала част от мен. И тя ми липсва. Не ставам за пътник, преживявам всичко твърде надълбоко, всяка секунда минава през мен и оставя неосъзнати следи, които се трупат, трупат и един ден преливат в неутешим плач насън...

Снимка: Linda Bailey *свободна за споделяне*, благодарение на Creative Commons License