Навън вали първият за сезона гръмотевичен дъжд, примесен с град. Всичко е зелено и целият Лунд ухае на люляци. Обожавам пролетта, особено когато съм на ново място. Уникално е усещането за първи път да видиш как се раззеленяват дърветата, как цъфват цветята на места, на които се е простирала само сивота и голота. И хората изведнъж се променят, стават по-усмихнати, по-доволни и щастливи, готови да те гушнат или да ти отстъпят място на опашката в магазина. Сякаш не е Швеция.

Гледам дъжда, слушам изпълнения на Шопен и се радвам на спокойствието. Нищо, че ме чака въпрос с два трудни казуса с проблемни деца в училищен клас. Днес ми е хубаво и леко, сякаш мога да се справя с всичко. А напоследък си мисля колко съм щастлива всъщност и колко се радвам, че дойдохме в Швеция и сложихме начало на това ново приключение. Много сълзи по пътя и все пак такава неподозирана лекота, вече девет месеца. Опитвам се да се лекувам от стари рани и да гледам напред, радвам се на всеки ден и на това, че най-накрая се намерих и бих зарадвала мистър Джеймс Марша с "постигната идентичност". Сега остава да запазя постигнатото и да продължа да го развивам. Както и да пиша по-често тук ...