Влизам вкъщи и отърсвам мокрите следи, оставени от доскоро замръзнала вода. Пускам Лалех и пускам косата си, още заплетена от деня, пълен с вятър и бързи стъпки нагоре и надолу по белите улици. Денят е хубав, бавен и тих. Спомням си как вървях към вкъщи и не чувах собствените си обувки и срещата им с асфалта и романтичните калдъръми на Лунд. Малко съм зашеметена. Очите ми се наливат с цветовете на спалнята и кухнята, бялото изчезва и пускам щорите. Скоро ще се стъмни и тихият ден ще се превърне в нощ. Нощите тук са по-тихи и от най-тихите дни. Така и най-тихите сънища са по-шумни и понякога ме събуждат.