Людовико Енауди за фон и черешовите тортички във фурната. Цветен и слънчев ден вчера, пълен със споделени емоции и хубави хора. И прекрасен край вечерта. Въпреки взетото решение. Или може би точно заради него. Иска ми се понякога да пълня блога си с неща, които не вълнуват само мен. Да вдъхновявам, да давам идеи, да провокирам. Все не ми достига смелост да създам нещо такова, а може би и още не му е дошло времето.

... в очакване на утре и на северните дни... скоро :)